Дядо Георги от Ловеч – спомени от сърце

Дядо Георги от Ловеч – спомени от сърце

Днес в рубриката ни „Спомени от сърце …“ ще ви разкажа от първо лице за дядо Георги от Ловеч, човека стоплил безброй души в моя роден град …

Стъпвам бавно по поляната в родния ми квартал, склонил глава от живота … Птиците пеят макар и премръзнали в този мартенски ден, а душата ми стъпва бавно по тревата, където мина детството. И спомените, не ме жалят … те обладават съзнанието – един по един… а детето, което тичаше в радост някога преди 25 – 30 години по тази трева, вече го нямаше – беше “пораснало” …

Едно време на тази поляна едва покълваше трева, нямаше и едно дръвче да се скриеш от жегата, а ние гонихме като луди топката, палихме огньове и какви ли не още щуротии. Щастливо детство имахме 😊 Щастливо,  целите в пепел и охлузвания, и детски сърца пълни с радост. Всички бяхме “еднакво голи и боси”.

Всеки на моите години, или по-възрастен живял в Ловеч, ще си спомни за дядо Георги … Той живееше в блока над поляната. Той беше белобрадия дядо със сини дочени овехтели дрехи, шапка, и вечно носеше своя чадър и най-благата усмивка, която може да си представите. Господ ти се усмихваше  чрез бай Георги, като го срещнеш.

Той бе много скромен човек, затова и изглеждаше за света, че живее вечно в радост. А дали така беше, само той си знаеше. Всеки път, когато като деца се срещахме с него в нашия квартал, или в центъра на града, той винаги ни поздравяваше: „здравейте дечица, добър да бъде вашият ден“!

Дядо Георги беше като ангел. Когато го срещнеш на улицата, колкото и крив да е деня ти, зърнеш ли неговата блага усмивка и чуеш ли благият му глас, всеки облак в съзнанието ти се разсейва и ти засияваш като слънце.

Ако има едно нещо, с което бих запомнил дядо  Георги, то би било това, че не ни трябва нищо, за да живеем в радост, и да даряваме радост на хората, които са част от деня ни. Така както той живееше в скромност, и грееше като слънце.

Сега, 25 години по-късно поляната е друга. Няма го и дядо Георги. Сега изобилства зелена хубава трева, но няма кой да я тъпче. Децата на тези, които я тъпчехме се раждат другаде, там където е претъпкано … Явно скромността на вечният, някога златен Ловеч не ни достигна да живеем в радост.

Задавам си въпроса: А дали научих урока, който с примера си ми даваше всеки път дядо Георги – да се радвам на това което имам и да живея в радост?

Едва ли … Но има надежда – косата и брадата  ми тепърва има да побеляват.

"Казват че този, който засажда дърво добре знае, че той самия няма дочака да се крие в горещите дни под сянката му …"

На снимката е едно от дръвчетата засадени от дядо Георги в кв. Младост (Бабаковец) в гр. Ловеч.

Стъпвайки бавно по поляната в квартал Бабаковец днес със склонена глава размишлявайки за мислите, които ме измъчваха тези дни стигнах до едно дърво. Едно от 20-те дръвчета, които дядо Георги посади преди 25 години – сам самичък. Ето и снимка на дървото. Вижте как двете стъбла на дрървото са вплетени и усукани едно в друго, така както в Дао са усукани доброто и злото. За миг и всичко ми просветна. Дядо Георги не случайно го е засадил там това необикновено дърво – точно там, край основната пътека .. Той все едно ме погледна от горе и ми каза: „Синко, така както тез дръвчета са увити едно в друго, така и доброто не може без злото, така и щастието не може без мъката, така и черното не може без бялото, без тъмнината няма да има светлина, без мъжкото, няма да има и женското начало и обратно – те и двете начала са част от битието. Това са двете лица на нашия създател“ …

Ние не можем да променим света, но можем да оставим своята топла и светла следа, за да ни запомнят с добро хората след нас. Така както и ние от Ловеч помним дядо Георги.

Светъл път на душата ти…

От сърцето на един ловчанлия …

П.П. Споделете с нас история за хора, които стоплиха душите на хората от вашият град. Ние ще ги публикуваме в рубриката ни „Спомени от сърце …“ в Земя и Небе. БГ

Иван Петров

Здравейте, Аз съм Иван и съм странник и изследовател по пътя към истинското ни "АЗ" и към творческото начало на творението, в което живеем всички ние. Използвам този блог за взаимопомощ, за да споделя с вас всичко това, което оставя отпечатък в душата ми по време на пътешествието. Вярвам че всеки от нас стъпва сам по своя път, но всички вървим душа за/до душа! [ВИЖ ПРОФИЛА НА ИВАН ПЕТРОВ]