Притча – Един просяк седял край пътя повече от тридесет години – Екхарт Толе

Притча – Един просяк седял край пътя повече от тридесет години – Екхарт Толе

Всички ние гледаме успеха и щастието като нещо, което ще дойте от някъде не днес, а някъде в бъдещето. Кроим планове как да сме успешни и щастливи В действителност повечето от нас никога не сме щастливи с това, което имаме, дори и да сме успешни в представите ни за успех. Това е така, защото това, което нямаме винаги ни се струва по-хубаво от това, което имаме.

Когато сте нещастни и търсите доза щастие в каквото и да е, сетете се за тази притча от Екхарт Толе:

Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат.

– Да имаш малко дребни? – смънкал просякът, протягайки по навик старата си бейзболна шапка.

– Нямам какво да ти дам – отвърнал непознатият. После попитал:

– Какво е това, върху което седиш?

– Нищо – отвърнал просякът. – Някаква стара кутия. Седя на нея, откакто се помня.

– Поглеждал ли си някога вътре? – попитал непознатият.

– Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо.

– Я погледни – настоял непознатият.

Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пълна със злато.

Аз съм този непознат, който няма какво да ви даде и който ви казва да погледнете вътре. Не в кутия, както в притчата, а още по-близо – вътре в себе си. Чувам ви да казвате: „Но аз не съм просяк.“ Просяк е всеки, който – дори и да има големи материални богатства – не е намерил своето истинско богатство, а то е струящата радост от Битието и дълбокият и непоколебим мир, който идва с него. Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобрение, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище, в което не само че е включено всичко това, но то е и безкрайно по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.

притча из книгата: „Силата на настоящето“ от Екхарт Толе

Кой е пътя на вътре в нас?

Как да отворим златната кутия?

Най-първата стъпка да погледнем зад завесата на нашето истинско вътрешно аз е медитацията. Тя е първата крачка от многото, с която може да постигнем нашето вътрешно просветление и да отворим ключа на “кутията със злато”.

Започнете първата стъпка по медитация сега!

Иван Петров

Здравейте, Аз съм Иван и съм странник и изследовател по пътя към истинското ни "АЗ" и към творческото начало на творението, в което живеем всички ние. Използвам този блог за взаимопомощ, за да споделя с вас всичко това, което оставя отпечатък в душата ми по време на пътешествието. Вярвам че всеки от нас стъпва сам по своя път, но всички вървим душа за/до душа! [ВИЖ ПРОФИЛА НА ИВАН ПЕТРОВ]