Светлина и Тъмнина – И белите камъни правят тъмни сенки

Светлина и Тъмнина – И белите камъни правят тъмни сенки

Eдин от първите уроци, които учим като деца е разликата между двете велики противоположности в този свят: тъмното и светлото и доброто и лошо. Това са двата основни принципа на сътворението в което живеем!

Всички ние се учим цял живот да виждаме добрите качества в лошите хора и да не се взираме в лошите качества на най-близките ни. Някой беше казал, че колкото по-добър е един човек, толкова повече му личат малките несъвършенства, така както на чисто белите дрехи, леките петънца.

Целта на тази статия е да разчупи малко границите на съзнанието ни и да видим отвъд представите ни за “светлината” и “тъмнината” , за това кое е добро и кое зло, да поемем по нови хоризонти към разбирането на света и отношенията ни с хората около нас. 

Четете бавно, с пълно съзнание и внимание, за да не изпуснете тънката нишка, която ще ви води до края!

Знаете за един от най великите символи в ДАО: ИН и ЯН. Най вероятно знаете че ИН е пасивния принцип женския вселенски принцип или тъмнината, нощта; а ЯН е активния мъжки принцип деня. Светлината. Всички знаете че във символа е изобразено малко добро в лошото и малко лошо и в доброто. Това е като светлината на луната през нощта и тъмните облаци в светлото лятно небе.

Ако имате желание и възможност за малко вътрешни размисли сега ще ви поканя да се замислим заедно върху поредица въпроси, които ще разбулят булото и ще ни помогнат да вникнем малко по-дълбоко в разбирането ни за доброто и злото.

Ще започна с малко общи положения от физическа гледна точка за светлината и тъмнината, за да може да стигнем до фините същности във всеки един от нас.

Замислете се: кога виждаме светлината ако не гледаме директно към слънцето?

Виждаме светлина тогава, когато тя се отразява в нещо, някоя повърхност, или в парите във въздуха.

Ако осветиш нещо напълно прозрачно ще видиш ли светлината в него? Не, няма какво да отрази светлината в него, за да може да я видиш върху това нещо. То просто я предава нататък, не я спира, не я затъмнява.

А какво прави черното със светлината – пълният мрак?
Представете си изцяло тъмна нощ без звезди и без пари във въздуха. Какво би станало ако вие светите с фенер в небето? Някой от вас биха казали, че ще се вижда. Би се виждало ако има пари и влажност, които да отразяват светлината, но иначе светлината би потънала в мрака.
Как го казах само: “светлината би потънала в мрака…“

Тоест ако следваме разсъжденията ми по-горе, би следвало, че ако в черното би имало поне нещо бяло (или поне малко сиво, някаква основа, някаква повърхност), то там светлото би се осветило. Нали така?

След като изложих тези разсъждения нека размишляваме с неща от живота, за да стане по-ясно какво искам да ви споделя…

Представете си сега един чист и добър човек.
В какъв цвят си го представяте? Аз лично във бял.
Този добър човек отразява „светлината“ (светлите мисли и слова, и постъпки) почти  изцяло в бял цвят.
Вече няма нищо чудно защо учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) споделя с последователите си че бялото е най-добрия цвят, в който трябва да са дрехите ни.  ( друг въпрос  за кои дрехи е говорил той?) Има ли съмнение че и душата е “светлина”?

Сега си представете един изключително зъл човек .. В какъв цвят си го представяте? Най- вероятно в черен? Изцяло злия човек ако съществува такъв не би отразил нищо добро и нищо светло на теория. Той просто поглъща всичко добро без да го отразява.

Видяхме двете крайности, но какво е по средата?

По средата са различните нюанси не само на „сивото“ но и на „цветното“, но нека в друга тема засегнем палитрата от цветовете на дъгата защото тя е също толкова интересна и закодирана във нас хората, чрез системата на чакрите и аурата

Всеки ли човек, който добре отразява слънцето в светъл цвят  е добър и чист човек?

Днешно време мисля, че се нагледахме на много „блестящи хора“ особено тези в Instagram и на “алеята на звездите” …

Като заговорихме за блясък и бял цвят ходили ли сте в Рим?

Това, което може сте видели и вие  там са едни огромни хилядолетни постройки, които отлично отразяват слънцето благодарение на кехлибарено белият цвят на камъка от който са построени повечето от тях. Това са величествени сгради, които отразяват блясъка и могъществото на една незабравима империя …

може една империя като Рим да построи толкова велики градежи? Колко избити и поробени хора, разделени семейства, самотни майки на не завърнали се легионери?

Замислете обаче се колко кръв се пролива, за да може една империя като Рим да построи толкова велики градежи? Колко избити и поробени хора, разделени семейства, самотни майки на не завърнали се легионери?

Добре де … май стигаме до извода че:

“И БЕЛИТЕ КАМЪНИ ПРАВЯТ ТЪМНИ СЕНКИ!”

Помислете в дълбочината на тази мисъл!
И все пак си мисля, че белите камъни в Рим далеч не са „бели“ и може би това позволява да ги ползвам за пример!

 

Нека размишляваме сега в съвременни примери …

Колко хора биват издигани професионално в кариерата им „стъпили“ на раменете и главите на други хора, за да „отразяват светлина“? А те не правят ли сянка за хората зад тях?

Колко родители работят, за да са успешни в кариерата си, но не могат да отделят време на децата си, просто да си поиграят или поговорят с тях?  Децата им се чувстват самотни и пренебрегнати …

Това не е ли сянката на един „блестящ човек“?

Това дори може да е и един доктор, който може да спаси много човешки животи, но да няма възможност да отдели време на близките си, за да им помогне да решат техните си проблеми.

Вероятно и вие имате близък човек, някой много сърдечен и добър човек, най-вероятно и той има нещо сенчесто в миналото.

Без да се упрекваме, явно трябва да приемем, че всеки от нас има стоите тъмни сенки, които се отразяват на най-близките ни хора. Това е нормално. Ние сме от плът и кръв и сме хора.

Обърнете внимание на думата отразяват, която удебелих и подчертах по-горе и продължете да четете.

Ето и една последна мисъл за размисъл:

НА ТОЗИ СВЯТ, ДОРИ И ДА ГЛЕДАШ САМО КЪМ СЛЪНЦЕТО В ЛИЦЕТО СИ ЩЕ ГРЕЕШ В БЯЛО, НО СЛЕД ТЕБ ЩЕ ПРАВИШ ТЪМНА СЯНКА, ДО ТОГАВА ДО КОГАТО НЕ СЕ НАУЧИШ ДА БЪДЕШ ПРОЗРАЧЕН И ДА ПРОПУСКАШ СВЕТЛИНАТА ЧИСТА И НЕОПЕТНЕНА ЗА ХОРАТА СЛЕД ТЕБ.

Защо ни е трудно да ме прозрачни?

Защо ни е трудно да сме чисти?

Защо ни е трудно да не мътим водата, от която ще пият “децата ни” след нас?

С какво трябва да се простим, за да бъдем „прозрачни“ и да пропускаме и предаваме светлината без да я задържаме и потъмняваме след нас? Да я предаваме такава, каквото ни я изпраща създателя?

Как да изградим тази вътрешна чистота?

Мисля си, че всеки от нас вече се досеща за отговорите на тези въпроси …

Може би най-първото нещо, с което може да започнем е да заменим АЗ с НИЕ – не само в думите си, но и в съществото ни. Така наложения ни АЗ от съвременния свят. ВЕЛИЧИЕТО НА АЗА … Пази боже!

Казват че шестата раса ще бъде от полупрозрачни сияещи хора. Почвам вече да до вярвам. Може би те просто ще пропускат и предават „светлината“ напред без да я замърсяват със себе си.

Но докато ние още не пропускаме светлината без да я опетняваме а просто сме като едни огледала на това, което получаваме:
ГРЕЙТЕ КАТО СЛЪНЦА, ЗА ДА СЕ ОТРАЗЯВА СВЕТЛИНА ОТНОВО КЪМ ВАС!

Благодаря ви!

Иван Петров

Здравейте, Аз съм Иван и съм странник и изследовател по пътя към истинското ни "АЗ" и към творческото начало на творението, в което живеем всички ние. Използвам този блог за взаимопомощ, за да споделя с вас всичко това, което оставя отпечатък в душата ми по време на пътешествието. Вярвам че всеки от нас стъпва сам по своя път, но всички вървим душа за/до душа! [ВИЖ ПРОФИЛА НА ИВАН ПЕТРОВ]