Средният път – Храмът Шаолин в Европа (Филм)

Средният път – Храмът Шаолин в Европа (Филм)

Може би най-първото нещо на което ни учат родителите ни е какво е добро, и какво е лошо. Докато израснем и се отделим от семейството ни, този урок за доброто и лошото се повтаря хиляди пъти. Още по-странното е че виждаме нашите родители, които ни учат че те също не са безгрешни и те също често правят погрешни постъпки. Лутането между това кое е добро и кое е лошо тотално ни обърква. Често в живота ние стигаме до крайности само, за дa защитим позицията си и да постъпим с добро. Често се случва да правим добро, което да има лоши последствия. Често се случва ситуация с лоши моментни обстоятелства, да има добри последствия след това.

Всички тези размисли се въртят в главите на всяко човешко същество, което се е осъзнало, че е нещо повече от неговите първични инстинкти и нагони, но все още не е намерило истинския път на цялостен мир в себе си.

Кой е правилният подход? Как да решим тази вътрешна борба на добро и зло вътре в нас? Къде е средният път между доброто и злото? Как да постигнем баланса в живота ни, ни разказва учителя Ши Хенг Йи от храма Шаолин в Европа в следващия документален филм!

Препоръка: Ако разбирате немски може да слушате филма, ако не, може да прочетете пълният превод по-долу!

Средният път – Храмът Шаолин в Европа (ПРЕВОД)

По пътя към истината има две грешки:
Да не започнеш пътя и да не го извървиш докрай.

Казвам се Ши Хенг Йи.
Аз съм главния уредник и майстор (учител) на храма Шаолин в Европа.
В манастира ме наричат ​​още Шифу.

Според мен е съмнително да останеш във всяко преобладаващо състояние за твърде дълъг период от време.  В крайна сметка – обучението по Кунг Фу, Чи Гун и всички практики имат една единствена цел: да създадат баланс. (Баланс в свят на постоянна промяна.)

Причината, поради която избрах този път, е, защото го считам за логичен и смислен. Да се води монашески начин на живот, съгласно разпоредбите и условията на манастир. Това е просто начин на живот.

Като алтернатива човек би могъл да живее уж живот на абсолютна свобода: да прави това, което чувства, да се събужда и да спи, когато иска, да яде и да пие, каквото сърцето му желае; това е другата налична възможност.

Тук обаче се събуждате в 6 часа сутринта, за да работите за манастира, да работите върху себе си, да се въздържате от натрупване на лични вещи и да посветите повече в полза на общността, както и да предоставяте услуги за други, без дори да разбирате, каква е ползата от правенето на всичко това? Този основен въпрос поражда първата умствена пречка, която човек среща, когато реши да живее в този манастир.

Храмът Шаолин Европа се намира в Отерберг, близо до Кайзерслаутерн, в Рейнланд Пфалц (Германия).
Много майстори и монаси от нашия манастир или са израснали в Европа, или имат тясна връзка с европейския манталитет.

Това е причината, поради която кръстихме нашия манастир: Храмът Шаолин в Европа. Нашите учения, философии и традиции произхождат от Храма-майка; храмът Songshan Shaolin, като същевременно е адаптиран към културните различия тук в Европа.

Всъщност причината, поради която манастирът съществува в обществото, е да предоставя алтернативни начини за облекчение и да подкрепя ежедневните човешки проблеми. Това е причината, поради която решихме да пренесем това, което се преподава в Азия, също и в Европа и особено да го направим достъпно за европейците, както е достъпен и нашият манастир.

В Китай все още има манастири със стотици и хиляди монаси, но тук, в Германия, манастир с толкова на брой хора в момента не е възможно, поне не за будистки манастир.

В рамките на нашия манастир има два основни аспекта, казано по-просто. Духовното развитие и практиките по бойни изкуства.

За предаването на теоретични знания, точно както будизма, ние имаме духовно ръководство. Духовният водач на този манастир, всъщност всеки духовен водач на който и да е манастир, е титулуван игумен.

Абат на нашия манастир е Ши Хенг Зонг. След като имате възможност да се поучите от абата, а също и да прекарате известно време с него, със сигурност ще стигнете до собствената си реализация.

Има неща в този живот, които е възможно да бъдат разбрани и научени интелектуално, независимо кой ви учи.
Независимо дали е професор или магистър.

Знанието започва да има значение от момента, в който го привеждате в действие.

В крайна сметка ще разберете: Учителят ръководи пътя, но ученикът трябва сам да го извърви.

Буда означава пробуденият или просветленият.
В този смисъл всеки просветен може да бъде посочен като Буда.
За да се разграничи по-лесно, Буда е основателят на учението, същество, което напуска цикъла на раждането и смъртта, което не влиза отново в цикъла на преражданията, а просветленият се нарича или Архат, или Бодхисатва просветлено същество, което остава в сферата на раждането и смъртта.

Добре известният Буда с голям корем, всъщност не е Буда, или да кажем, все още не е Буда. Ние го наричаме Mílè Fó. Mílè Fó, това е китайският израз за Майтрея Буда. Будата Майтрея все още не е съществувал.

Според будистките учения, когато говорим за Буда, първообраза на Буда, говорим за принц Сидхарта Гаутама от къщата на Шакя, наричан също Шакямуни – мъдрецът от къщата на Шакя. Това е историческият Буда.

Нека всички живи същества да бъдат свободни от страданието и причините за страданието.
Нека всички живи същества да пребиват в спокойствие, без алчност и омраза.
Нека всички живи същества да бъдат щастливи.

В момента тук, в манастира, имаме временни посетители и доброволци. Доброволците са хора, които са осигурени с храна и квартира от нас в манастира. В същото време те имат възможност да участват в ежедневието ни и в замяна подкрепят манастира в различни видове ежедневни задачи.

Не е важно количеството или производителността на това, което хората правят в манастира, а качеството и отдадеността, които те влагат в своите действия. Много по-важно от това да се хванете за твърде много неща и следователно да не ги завършите, е да започнете една задача и да я направите правилно.

След като започнете да разбирате, че всичко, което правите, в крайна сметка означава да се самоусъвършенствате, става без значение дали го наричате развлекателна дейност или работа. Защото някой, който намира радост в самоусъвършенстването си и следователно остава в този манастир, ще използва тази възможност, независимо от това какво прави. Независимо дали става въпрос за градинарство, готвене или почистване … без значение какво е. Човек ще разбере че целта да се усъвършенства. Даваме шанс на всички, които живеят в манастира, да се концентрират напълно и да изучават ученията: като будизма, даоизма, конфуцианството …
… и да се изследват начини за прилагането им на практика, без да се притесняват да мислят какво да ядат или къде да спят, тези аспекти се предоставят от манастира.

Каква е целта?
Да опознаете по-добре себе си, да опознаете тялото си по-добре? Просто, за да знаете за какво можете да използвате тялото, ума или уменията си, а също и за това, за което не бива да ги използвате. Най-полезното последствие, което може да се случи от това, е да попаднете в среда, където се насърчава култивирането на положителни умения и където отрицателните ви черти се трансформират. Ето така е организиран начина на живот тук. Всеки трябва да бъде разположен там, където може да се развива най-добре.

Всичко в живота (Самсара) има две страни. Кои са двете страни на човешкото същество?
Тяло и ум.
Знаем, че има начини за трениране на тялото, начини за промяна и трансформация на тялото.
По същия начин можем да променим и трансформираме ума, чрез будизъм, даоизъм, конфуцианство. Това са 3 философии, 3 учения за насочване на ума. А Гунфу (Кунгфу), Тайдзицюан и Цигун са физически практики за подхранване на тялото. В крайна сметка всеки аспект засяга другия и обратното. Ето защо те принадлежат заедно, тъй като това са съставките на човешкото същество.

Има обаче различни подходи за навлизане в учението:
Бойните изкуства и физическите практики, които се преподават в храма Шаолин, са наречени: Гунфу, Тайдзицюан и Цигун.
Разбирането на нещо на теория не означава, че можете да го направите.
Шаолин Гунфу е начин за превръщане на теорията в практика. След като започнете да практикувате, ще откриете принципите, върху които функционира тялото ви и върху какво се основава тази природа.

Защото … в този живот винаги трябва да балансираме и двата аспекта, и ума и тялото.
Човекът има две страни, вашата техника има две страни, вашата форма има две страни.
Двете страни на формата са: вътрешни умения, външни умения- външна структура на тялото – вътрешно подравняване (баланс).

Каква е целта на борбата?
Практиката на бойните изкуства е само инструмент.
По-точно инструмент, за да научите повече за себе си и за този живот.
Когато чуя думата „борба“, първото което ми идва наум е: Да победиш себе си.

Този, който свързва думата „борба“ с борбата срещу друг (външен) човек, има различно разбиране от мен.

Причината, поради която бойните изкуства се практикуват тук в манастира, е, заради точно тази битка, най-трудната битка, но също и битката, която, ако бъде спечелена, води до най-високото осъзнаване. Това е борбата срещу себе си.

Що се отнася до приготвянето на храната, има насоки, които сме си поставили в нашия манастир.
Ако месото може да се избегне, ние го избягваме, но ако ни се сервира, няма да го откажем.
Да възприемаме всеки момент такъв, какъвто е, и много моменти такива, каквито са. Да усещаме малките промени, когато се случват, е подобно на начина, по който възприемаме вкуса докато ядем.
Това означава, че в момента, в който ядем, и в момента, в който пием нещо, не винаги успяваме да обърнем цялостно внимание на храната, но това идва с опитът. Опитът е важен.
Работата и усъвършенстването на това умение е важно.
Това е причината, поради която обикновено започваме всяко хранене с молитва:
С първата хапка се заричаме да не правим повече вреда, с втората хапка се заричаме да правим само добро, с третата хапка се заричаме, да спасим всички същества.
По този начин можем да завършим пътя на Буда.
Добър апетит!

Медитацията е инструмент, който помага да си възвърнем достъпа до себе си и да развием състоянието на ума (Самадхи), за да бъдем повече тук и сега.

За да намерим достъп до себе си, за да намерим отговорите в себе си, първо е необходимо да възвърнем вниманието си, което често е избягало към външния свят.

Методите и инструментите, използвани за привличане на вниманието ни, са известни например като практики на медитация.

Защо някой да реши да практикува интензивно медитация, за да остане тук и сега?
Да кажем, че живеете внимателно през следващите 50 години, можете да наблюдавате всеки момент от живота си и да виждате всяка промяна, която се случва. Ако считате всяка секунда за уникална. Всяка секунда, всяка минута, всеки час, всяка седмица, всеки месец, всяка година в рамките на период от 50 години, тогава силно вярвам, че през тези 50 години ще сте събрали огромно количество впечатления от живота си.

Ще оцените, че най-ценния подарък през този живот, който ви е даден – да живеете.

Кога е моментът да определя смисъла живота си? Кога е моментът да променя живота си?
Точно сега вие променяте живота си. Безсмислено е да идвате в манастира, за да се успокоите за един час и да кажете: “Сега медитирам!” Само за да осъзнаете, че този мир в рамките на един час практика е подкрепен от 23 часа стрес, с който се сблъсквате отвън. Тогава е по-добре да се откажете напълно от практиката на медитация.

Защото целта не е да имате този един час мир по време на медитацията. Вместо това това е опитът да разширим това състояние на духа във всички аспекти (и моменти) на нашия живот.

Остава въпросът: Как може някой да се справи със ситуация, при която е загубил някого или нещо, което е много скъпо на сърцето му?

Как може такъв човек да развие силата, без да бъде емоционално обезпокоен?

Това състояние на ума, за да останете в спокойствие в трудни ситуации, трябва да бъде тренирано дълго, дълго, дълго време. Стъпка по стъпка.

Ако някой член на семейството ви умира – днес – е невъзможно просто да се каже: “Няма да мисля за това, това просто се случва. Съществуването означава живот и смърт. Всичко има две страни.”

Няма да ви помогне просто да повтаряте тези думи. Затова започнете стъпка по стъпка с по-малките неща в живота.

Като пример: Когато пътувате с колата, вие приемате обстоятелствата на пътя и се адаптирате според тях, като се опитвате да се наслаждавате на пътуването. Но след като пътуването свърши, няма да позволите на лошите обстоятелства по пътя да повлиаят на начина, по който се чувствате след това.

Хората често се плашат, особено когато смятам, че болката е нормална в манастира Шаолин.
Има много различни начини, по които някой се научава да възприема тази болка.

Когато говорим за болка, трябва да правим разлика между две неща: има страдание и има физическа болка.

Нещо, което е еднакво за всички на този свят, е признанието, че физическата болка съществува. Всеки човек изпитва физическа болка. Интензивността или прагът може да са различни, но всеки се сблъсква с физическа болка.

Но страданието е нещо, което тук смятаме за незадължително. Ние също изпитваме физическа болка … в един момент също достигаме границата и имаме и физическа болка, но страданието е престанало, психологическият, психически аспект на тази болка е изчезнал, защото това е частта, която смятаме за незадължителна.

С каква цел?
Целта е да се намали тази болка.

Какво казва тялото ми, какво искат да ми кажат чувствата с тази болка?
В съзерцанието на болката ще започнете да си задавате въпроси, които не сте си задавали преди. Въпроси, които иначе дори не биха дошли на ум да си зададете. И точно тези отговори, които ще получите, ще ви отворят врати и ще ви позволят да видите света с други очи.

И за да възприемете това преживяване …
За да усетите разликата между физическа болка и страдание.
Да усетите къде се намира физическата и психическата граница.
Съществуват много различни методи. Методи, които произхождат от бойните изкуства.

Със сигурност има елементи и аспекти на това обучение, които не смятаме за подходящи за масите от хора.
Тъй като е необходима огромна доза дисциплина и е необходима много упоритост и много търпение, за да се види какъвто и да е резултат.

След като се издигне до най-високия си връх, той ще се обърне и ще започне да потъва отново.
Да напуснеш този цикъл, е сърцевината на монашеския живот.
Във всеки един ден, а също и като холистичен подход, ние се стремим към това самоусъвършенстване.
Всичко е заложено в този цикъл.
Всеки момент носи семето на този цикъл.
Точно както е с всичките 4 сезона.
След лятото следва есента. Тогава ще дойде зимата, където можем да се върнем към съзерцанието още веднъж.

Основният принцип остава: „Всичко в живота има две страни“.
Защото: „Всичко има две страни“? Понякога погрешно се разглежда като черно-бяло, но светът не е черно-бял.
Живеенето в крайностите няма да ви донесе баланс. Нито едната крайност, води до правия път, нито другата.

Правилният път също не означава да преминете през средата. Някой може да си помисли, че това се смята за средния път. Средният път не е чрез преминаване през средата.

Средният път е състоянието, което свързва едната крайност (Ин) с другата крайност (Ян) в едно цяло. Това е средният път.

ПРЕПОРЪКА: Ако случайно попадате на темата за средният път и манастира Шаолин в Европа, може да видите нашия раздел за Чи Гун и Кунг Фу тук.

ИЗТОЧНИЦИ:

shihengyi.online
youtube.com/watch?v=A1tPx5IPbps

Иван Петров

Здравейте, Аз съм Иван и съм странник и изследовател по пътя към истинското ни "АЗ" и към творческото начало на творението, в което живеем всички ние. Използвам този блог за взаимопомощ, за да споделя с вас всичко това, което оставя отпечатък в душата ми по време на пътешествието. Вярвам че всеки от нас стъпва сам по своя път, но всички вървим душа за/до душа! [ВИЖ ПРОФИЛА НА ИВАН ПЕТРОВ]